NEblog

uset za vreme

2009-06-24T04:49:00.000-07:00

/Или как любовта е извън всякакви времеви граници/
Посветено на Атанас Бинев

Ти си последната глътка въздух
Ти си глътка свеж въздух
Здравей, Аз съм напълно изпразнена
За това кажи ми, че те е грижа за мен
Ти си първото и последното нещо,
Което имам на ум
В ръцете ти усещам
Слънцето
За обещанието ,
Че сънят ще се сбъдне
Времето е срещу нас
Но нощта е млада
Пролетни цветове
През зимата
В ръцете ти усещам слънцето
Отдай се на момента
Времето е сега
Отдай се на момента
Нека направим този миг последен
.....
Давам всичко, което имам
Но не е достатъчно
И търпението ми се изчерпва
Да чакам да бъдеш откровен
......
И отдадохме много време
Не спирахме да гледаме часовника
Но времето отнема прекалено много време
Моля нека спрем да чакаме
Въздуха натежава
В теб вярвам
И не изпитвам страх
За това правя всичко,
което трябва,
не подтикната от страха
Няма да отрека,
Че времето е сега
И не мога да чакам
Била съм празна прекалено дълго
Времето е сега
Онази нежна нощ си отиде
И времето си отиде
За това нека направим този миг последен
Нощта е млада
Времето е сега
Нека направим този миг последен
Отдай се на момента
Времето е сега.
/ Роушин Мърфи, Времето е сега, Превод: Симона Милкова /

Навярно всеки е усещал как времето варира оплетено от чувствата.Веднъж бързо минава край теб, а ти тичаш задъхан зад него.Друг път се влачи тромаво, а ти гледаш часовника презрително.Трябва да разберем, че времето е тук и сега, че трябва да бъдем днес, а не да искаме да бъдем утре, че днес трябва да се обичаме, да се прегръщаме, да си казваме истини, да се обиждаме.Понякога утре е прекалено далеко и никога не идва.
Да изживяваш минутите като последни ще придаде друг смисъл на живота ти.Красотата да се наслаждаваш на момента, ще те накара да изхвърлиш часовника.Какво по-лошо от неговото премерено тик-такане.Тик-так, тик-так, тик-так...Машина мереща живота ти.Раждаш се, някой обръща пясъчния часовник...Растеж, учиш, лъжеш, започваш да казваш истината, влюбваш се, умираш вътрешно от вина, предаваш най-добрия си приятел, вземаш си куче, емигрираш, връщаш се в родината си, създаваш семейство, пишеш книга и последната песъчинка пада върху голямата купчина пръст.Малцина са онези, които имат шанса да минат през всичко това.За много от хората пясъчният часовник се изпразва преди да си поемат глътка въздух от последното премеждие.
Бях на работа, когато ме извикаха отпред, търсеше ме един мой приятел.Зарадвах се.Излязох на въздух.Тогава бяхме в Америка.Студенти, отишли да припечелят някой лев.Не очаквах нищо и нищо не усетих, просто излязох навън.И тогава той, казва се Петър,каза че Бинев е починал, в катастрофа, просто така.Някой е бутнал неговия пясъчен часовник от рафта.
Просто така, една мантинела се забива в тялото ти и всичко спира.И повече няма тик-такане, а само тишина.
И тогава да гледаш часовника е безсмислено, тогава изхвърляш часовника на боклука и съжаляваш, че не си казал на своя приятел, че го обичаш, че не си го прегръщал, че не си му казал колко се радваш, че се познавате.Тогава не мислиш за времето, нито за работата ти.Тогава само се чудиш и не искаш да повярваш, че някъде от другата страна на океана една майка е загубила своето дете.Тогава не искаш да чуваш тик-так, тик-так, искаш да разбиеш всички часовници...Тогава отиваш със сълзи на очи близо до океана, гледаш небето и го търсиш.И тогава си щастливец, защото си далеко и не можеш да усетиш истинската болка на случилото се.
Само гледаш океана завит с одеяло и в прегръдката на други приятели, после гледаш небето, после океана, небето, океана и изпращаш много сигнали към цялата вселена, тогава извън времето казваш на някого, че ще ти липсва.Тогава стоиш с приятелите си и няма какво да си кажете.Тогава разбираш колко глупаво е да си мислиш, че имаш цялото време на земята, защото си още млад.Тогава разбираш, че нямаш нищо и че нямаш време.
Прибираш се и палиш свещ на прозореца, лягаш в леглото си и чакаш момента, в който другите ще се приберат, ще ги погледнеш в очите и пак няма да има какво да си кажете.Тогава идва друг приятел и те прегръща и ти толкова много съжаляваш, че не си прегърнал Бинев преди да заминеш за Америка, че не си намерил време да му звъннеш.Не си намерил време, защото си знаел, че имаш цялото време на земята, защото си млад.Всички го чакахме там, но така и не го дочакахме...
Прекалената увереност, че има време е пагубна, усетът за време е илюзорен, времето е сега.И не чакайте да се чупят пясъчни часовници, просто се отдавайте на миговете.Дори и някой да ви гледа странно и да мисли, че много прибързвате.Тичайте през глава и обичайте, защото мантинелите са по пътищата, намирайте време за приятелите си, за семейството, намирайте време за самото време и не го презирайте, то никога не е достатъчно.То винаги е по-малко от нужното, винаги изтича малко преди да сте свършили онова, което сте започнали.И ние винаги ще го чакаме да дойде и винаги ще гледаме небето и винаги дори и в душите си ще палим свещ, за тъжния счупен пясъчен часовник, които днес можеше да тик-така умерено и наравно с нашите.
Живейте за мига!Времето е сега!

без дом

2009-02-08T14:01:00.000-08:00

Георги и Аз

Наблюдавах Георги от години, каква ли съдба го беше изоставила на пътя, без дом...Помня още времето, когато косите му не бяха побелели.В този човек имаше нещо магично и добро.Като по-млад вечер тайничко отивах при Гошо докато спеше и се пъхах до него под кашона му.Усетех ли сутрин, че той се разбужда бързо изчезвах.И го гледах от ъгъла.
Георги не беше като повечето клошари.Той никога не просеше, не досаждаше, нямаше онзи отвращаващ нахално натрапващ се вид на бездомник.
Равнодушно седеше на улицата и сякаш чакаше нещо.Гошо ставаше рано и подреждаше парцалите,с който се завиваше.А аз изтичвах от ъгъла, отдалечеше ли се той и заставах на пост.Пазех нещата на своя приятел.
Макар и бездомник като Георги, всички хора ми обръщаха внимание, децата ми подсвиркваха, а майките им притеснено ги дърпаха по надалеко от мен.Назоваваха ме с различни имена, хвърляха ми хляб и пак потегляха по пътя си.Не мога да повярвам, че хората бяха по-състрадателни към едно животно.Аз винаги пазех от хляба си за Георги. Оставях го до кашончето му и свит на топка го чаках да се върне.Видех ли го да се задава притичвах пак до ъгълчето си и втренчено треперех докато моя приятел изяждаше хляба, който аз му оставях.
Понякога се чудех, дали Георги знаеше кой съм.Той рядко поглеждаше нагоре към улицата.Погледът му почти никога не се вперваше в далечината.Втренчени все надолу и умислени бяха очите му.Познавах тези очи, та нали и аз съм бездомник.Грижата и обичта ми към Георги ми даваха сила да продължавам да живея.Изпращах нощта и посрещах деня с едничката мисъл да направя живота на този човечец малко по-истински, давайки му от кучешката си обич.И така си живеем с Георги, вече толкова много години, но аз все се страхувам да отида при него, носейки хляб.Познавам душата на бездомника.
Да намериш хляб до леглото си е причина да вярваш, че има надежда или че има вълшебна сила на земята, която те закриля.По-важно за мен бе да поддържам душата на приятеля си от колкото да се радвам на вниманието и благодарността му.
Дните на бездомните се преплитат и минало и бъдеще одавнa нямат значение, дните се повтарят и потретят, а студенината на зимата не е така страшна както равнодушието на хората, които те подминават и не те виждат.
Магията да намираш хляб на възглавницата ти и да вярваш, че хората имат сърца храни душата ти.А кучешката обич седи там зад ъгъла вперена в радостта ти на човек.

рекламата

2009-02-08T13:51:00.000-08:00

“Всичко е за продан: любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз.”
Фредерик Бегбеде
Щом всичко е за продан, мислите ли, че е лесно да се продава?Какво ще накара хората да купят даден продукт, ако не вярата, че животът с 'него' ще е по-пълноценен.И ако това не е мит?
Възникването на митически представи у човека датира от праисторически времена.Митове имат всички народи.В по-голямата си част това са разкази за произхода на света, за произхода на племето, на едни или други предмети, явления и обичаи, за свръхестествени същества и измислени действия, в които са отразени спомените за преживени случки и събития от историята на даден народ.Митовете са пряко свързани с религията.В тях е отразен целият натрупан опит на хората от зората на човечеството.В древността митът е бил форма за опознаване и обясняване на света.Митът е един вид идеология, отражение на правилата, ценностите и надеждите на дадено общество.Филмите, телевизията, литературата, рекламите използват езика на митоветe.
Митовете в миналото далеч не са онова, което са митовете днес.Кой в настоящето ни се страхува от вампири, кой се моли на Зевс, кой чака Афродита да пробуди любовта в сърцето му?
Не изразяват ли днес митовете желанията на хората да бъдат перфектни, да имат перфектния брак, перфектния партньор, перфектната къща, красиво и умно дете, доходоносна работа, истински приятели?Досещате се кой създава тази илюзия и кара обикновените зрители, слушатели или прсото минувачи да вярват в перфектния свят, в който никой няма пъпки, наднормено тегло или психологически проблеми.Как да открием съвременните митове?Онова, в което обществото вярва, било то нереално реално?Огледайте се, те са наоколо.
Да поговорим за рекламата. Зад рекламата стои стремежа за трупане на капитал.Големи фирми изкупуват креативни идеи.Плаща се скъпо, за да се продава скъпо.Да припомня ли?
“Аз го сънувах.SONY го създаде.”
“ Говорете с бъдещето.NOKIA”
“AIR FRANCE. Небето най – доброто място на земята.”
Умело промиват мозъците ни с оригинални и отекващи във времето фрази…Защо?
Рекламата не е просто безценно хрумване и не е само плод на много работа.Рекламата е цел.Тя се продава, продава и ни продава на себе си.Купува нашите мечти, създава идоли, модели на поведение и подражание, приобщава.Тя е не лична форма на комуникация и рентабилен способ за разпространение на послания.Рекламата има множество приложения.Не само търговски фирми, но и музеи, фондации, различни обществени организации, стремящи се да прокламират целите си, рекламират.Парите за реклама постъпват в най – различни средства за разпространение на информация: списания, вестници, радио и телевизия, каталози, справочници, проспекти.
“И кое е водещото – търсенето ли определя предлагането или предлагането – търсенето?”
Ако във нас има въпроси относно рекламата , достъпно и съвсем ясно Ф.Бегбеде е обяснил всичко в “9.99”.След прочита на тази книга всички мисли, които съм имала ми изглеждаха някак си празни и подправени.Все пак съм потребител.И съм подвластна на рекламата.С “Danon” повече няма да имате проблеми с корема…и от както си хапвам мляко, май наистина нямам проблеми с корема.Колко е лесно да контролираш хората и техните желания.Ако тази рекламна пробивност можеше да се преориентира в други области, не мислите ли, че хората щяха да бъдат много по – щастливи.А днес?Не са ли по – щастливи наистина, със новите си джинси от “Levi’s” или просто без болките, които имаха в корема. Рекламата е огромно блато.Блато, в което плуват малки и ГОЛЕМИ рибки, блато около което клечат много рибари, блато, през което минават много кораби и блато, в което много кораби затъват.Всеки със способностите си.
И като се замисля…мога да заключа зад рекламата стоим ние.Ти и аз, със нашите желания и претенции…Или не? Нашите желания и претенции са подвластни на рекламата.По всичко личи колко сме слаби.Не е ли смешно? А искаме да решаване проблемите си, дори тези на приятелите ни, та ние дори нямаме собствено мнение, облича ме се еднакво, защото така е модерно, ядем овесени ядки, защото само с тях ще запазим чудесното си телосложение, без значение, че имат ужасен вкус.Слушаме електронна музика, защото народната вече е отживелица.Пушим марихуана, защото всички го правят…
Не, не, не …не, но светът е такъв.Винаги съм искала да бъда различна.А различна ли съм?А ти различен/а ли си?Позволяваш ли върху ти да рефлектира чуждото мнение, или става така защото е по – лесно някой друг да мисли вместо теб.
А дали аз съм това, което купувам? Или аз купувам, това което се предлага.Или това, което се предлага разделя хората на видове според техните интереси…Обърках се…Рекламата е такава манипулация.Рекламата е новата съвременнта митология.Идеалният свят изпълнен с идеалните хора, остроумни, красиви, слаби.Рекламата храни нашите надежди за щастие.Не мислите ли, че въпреки всичко ние пак оставаме гладни.Митът не беше ли разказ за свръхестественото?

малко лирика:)

2009-02-08T13:36:00.000-08:00

Дървеният шкаф от хола

Не разбирам от дърво, но мога да усещам.Докосвам го и го чувствам някак си меко и набраздено.Изпълва ръката ми с топлина, а изпълни ли се ръката ми с топлина, изпълва се и цялата ми същност, та чак се отваря сърцето ми.На височина малко повече от кръстта ми, той стой до мен изпълващ стаята с очарованието си и дървения си покой.Денем един, вечер съвсем друг.Светлината променя изцяло облика му.Днес го виждам небрежен, пълен с мечтите ми, сгушени в чекмедженцата му.Често ги крия там, защото тях ги е страх от изгрева.Един ден идва изгрев, който ги сбъдва и те спират да бъдат мечти.А нощем, нощем отварям чекмедженцата на шкафа ми, за да посънувам мечтите си и за да затворя на тяхно място страховете.Дори хората не ми дават подобна утеха.В този шкаф има нещо магично.
Времето ясно е оставило белезите си върху шкафа от хола ми.Пукнатините по него не са като рани, а по скоро като тревоги от самота.Той е потънал в прах, в праха виждам отпечатъци от ръцете си, а в отпечатаците от ръцете си виждам обич и надежда.
Надежда, че утре пак ще мечтая и че утре пак ще ме е страх и че моя шкаф никога няма да остава празен и сам.На нощната лампа издълбаните по шкафа ми фигури оживяват, очите им се изпълват със светлина, фигурите започват да танцуват и тихичко да говорят по между си, давайки воля на въображението ми и разказвайки тъжната история на живота си.История за това как едно живо, зелено, прекрасно дърво бива откъснато от средата си, бива убито за да се превърне в украшение на човешкия дом.Умира, за да се роди една идея за описание или умира просто, за да умре.